Най-отглежданите земеделски култури в България са картофите и черешите. Това показват данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) относно заявените площи по култури по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за последните четири години, пише "24 часа".

Зеленчуци

Статистиката на 4-годишна база показва сравнително голям ръст на площите, на които земеделците заявяват, че ще отглеждат зеленчуци. През 2016 година общите площи, предвидени за производство на зеленчуци с подпомагане, са били 21 133 ха, през 2017 г. - 29 578, а през миналата 2018 година - 33 498 ха. През 2019 година тези площи са по-малко спрямо предходната година - 31 342 ха, но спрямо 2016 година ръстът е с над 10 000 ха.

Най-отглежданият зеленчук в страна е картофът. През 2016 година културата е заемала 5 573 ха площ, през 2017 г. - 9 320 ха, а през 2018 година - 12 384 ха. За настоящата 2019 година заявените площи са 8 262 ха, което обаче е с около 4 000 ха по-малко спрямо миналата година.

По схемите за оранжерийно производство заявените площи нарастват плавно. Постепенно увеличение се наблюдава при площите за отглеждане на домати и пипер.

При зеленчуците на второ място са доматите. Заявените за подпомагане площи за отглеждане на домати са в размер на 4 961 ха, което е почти двойно спрямо 2016 година, когато те са били 2 428 ха. За 2019 година са заявени 4 906 ха площи, което означава, че нивото спрямо миналата година се запазва.

При пипера нивата са почти идентични. През 2016 година са заявени 2 634 ха площи, а през 2019 г. - 2 915 ха.

При отглеждането на краставиците се наблюдава по-интересна тенденция. През 2016 година заявените площи са били едва 81 ха. През следващите 2 години площта постепенно се увеличава - 204 ха през 2017 г. и 454 ха през 2018 г. През 2019 г. заявените площи достигат до 1 425 ха.

Намаление се отчита на площите, на които се отглежда зрял кромид лук - през 2018 г. те са били 3 697 ха, а през 2019 г. - 2 788 ха.

При патладжана няма особени промени. За четирите години, които анализът обхваща, площите варират между 319 и 361 ха.

Чесънът се простира на 162 ха през 2016 г., в следващите две години заема площ от 338 ха и 377 ха, до 466 ха през 2019 г.

Увеличиха ли евросубсидиите производството на зеленчуци и плодове у нас

Увеличиха ли евросубсидиите производството на зеленчуци и плодове у нас

Оранжерийната ни продукция я няма никаква по пазарите

Плодове

Плавно нарастване има и при площите с плодове. През 2016 година те са били в размер на 27 621 ха, през 2017 г. - 31 207 ха, а през 2018 г. - 33 346 ха. Увеличението към 2019 година е минимално - заявените за отглеждане на плодове земи са 33 475 ха.

Първенец по отглеждането при плодовете са черешите. През 2016 година заявените площи са 8 055 ха, през 2017 г. - 9 359, през 2018 г. - 9 952 ха, а през настоящата 2019 г. - 9 860 ха.

Данните относно ябълките са сходни. През 4-те години те се движат около 3 000 ха, като за 2019 година площите са в размер на 3 227 ха.

Относно крушите - през 2016 г. заявените площи са били 382 ха, а през 2019 г. - 509 ха.

Праскови и нектарини се заявяват за отглеждане на между 2730 и 2820 ха за разглеждания 4-годишен период. При кайсиите увеличението е средно - от 2 317 ха през 2016 година до 2 874 ха през 2019 година.

При земеделските земи за вишни няма драстични изменения - 1 191 ха през 2016 г. до 1 214 ха през 2019 година.

Ягодите също остават на почти същото ниво за периода - 614 ха през 2016 година до 663 ха през 2019 г.

Отчита се нарастване на площите за сливи - през 2016 г. те се равняват на 5 754 ха, а през 2019 г. - 8 306 ха.

Десертното грозде през 2017, 2018 и 2019 г. се отглежда на между 1 727 и 1 779 ха, като през 2016 г. площите са били по-малко - 1 620 ха.

Площите за пъпеши нарастват от 1 447 ха през 2016 г. до 2 458 ха през 2019 година.

Само 10% от българите, заети в земеделието, са на трудов договор

Само 10% от българите, заети в земеделието, са на трудов договор

Стотици хиляди нашенци работят "на черно" в земеделието на ЕС